Пореден дебют на литературния небосклон в ГСАГД"Кольо Фичето"!
Направи го Ивайла Стоянова от 9"в" клас.Дебютната и стихосбирка носи многозначителното заглавие "За теб!".
Ивайла пише стихосбирката ,водена от чувствата ...какви са те- ами любов-голяма,изгарящата,вечна ,но и невъзможна любов-поне това долавяме от стиховете ,от които струи истина,неподправеност,талант и ....любов.
Младата поетеса не пожела,поради лични причини ,да застане пред камера,за да направим видеоинтервю с нея,но с удоволствие прие да отговори писмено на зададените въпроси.Интервюто е интересно и разкрива част от душевния мир на Ивайла, и много мъдрост за едно 15 годишно момиче.
Предлагаме Ви интервюто с поетическия талант от Стралджа:
-Откога са заниманията ти с писане на стихове?
-Започнах да пиша стихове преди повече от година. Изпитах нужда да изливам чувствата си и по този начин успях да го направя. Да намеря нещо в което откривам себе си. В книгата ми има шестанедесет стихотворения, като броят на стихотворенията е свързан със съкровена за мен дата.
-Какво те накара да напишеш тези стихотворения?
-Разочарованието, което съм изпитала в определен период от време и тъгата, която ме бе обзела са причината да напиша стихотворенията. Човекът, който ми го причини – не искам да го коментирам, не изпитвам лоши чувства, така или иначе той е част от моя живот, моята първа любов.
-Как стигна до книгата?
-Книгата си я бях замислила, когато самата аз започнах да харесвам това, което бях написала с много огорчени чувства. Реших, че трябва да съм смела ,да говоря за чувствата си. Така заявяваме себе си.
-Имаш ли амбиции за друга книга и за развитие в сферата на лириката?
-Времето е най-добрия лек. Ако почувствам, че това, което пиша е красиво и издържа проверката на времето, отново бих се престрашила да покажа чувствата си пред други хора в нова стихосбирка, а може би ще намеря и вдъхновение за това и то ще бъде вероятно пак тази, забранена любов.
-Кои са твоите послания към читателите?
-Посланията в книгата са отправени към определена личност. Надявам се обаче, че стиховете ми ще докоснат и читателите, защото вероятно всеки е изпитвал чувствата, които вълнуват едно петнадесетгодишно момиче. Книгата е начин да изразя себе си, а смятам, че трябва да говорим открито за болката, за чувствата, които бушуват в нас.
-Какво цениш у хората?
-В хората ценя това, което получавам от тях. Не всеки човек е истински и достоен да бъде ценен. Някой хора не заслужават добротата, която имаме в себе си, но и не трябва да бъдем лоши.
-Имаш ли мечти и за какво мечтаеш?
-При мен лично, мечтите стават цели. Така съм устроена. Не бих желала отново да изпитам болката от невъзможната любов, доколкото може това да е мечта.