Пореден приз от литературен конкурс за ученичка от ГСАГД"Кольо Фичето"

Продължава успешното представяне на Райа Иванова  от 9"б" клас на ГСАГД"Кольо Фичето" в литературни конкурси.Есе на Райа бе класирано на трето място в  Конкурс "Майчице свята", който ямболското читалище"Съгласие 1862" организира всяка година,съвместно с Инер уил клуб-Ямбол. Поводът е  големият християнски празник Благовещение .Литературната надпревара отново събра многобройни участници  от страната и това прави постижението на  нашата ученичка  още по-престижно. Райа Иванова спечели приза си в  Трета възрастова група – /IX-XII клас.

Райа Иванова се обучава в специалността"Компютърна графика".Нейн преподавател по литература е Гергана Кръстева.

Тук Ви предлагаме възможността да прочетете вълнуващото есе на Райа:

                                                                                        Писмо до мама

Знам, че си ме чакала много години. Сигурно си стояла в нощта и си мислила какво бебе ще родиш, дали ще е момче или момиче, на кого ще прилича, как ще се казва...И колко ще го обичаш, даже повече от себе си. После са дошли безсънните нощи, детските болести и тревогите.

Мамо... Какво бих могла да ти кажа? Само, че те обичам и че си моето всичко.  Но е някак малко. Или може би, че ти благодаря и съжалявам. Благодаря ти за всичко, което си направила за мен и всички грижи, които си положила. Съжалявам за моментите, в които съм бясна, изнервена, ядосана, недоволна, неудовлетворена и си търся кого да обвиня. Съжалявам, че често ти казвам, че не искам да съм като теб. А аз просто не знам какво искам, защото още не съм се намерила.  

Благодаря ти, че си моят най-добър и верен  приятел и че си до мен, въпреки всичко и всички. Благодаря ти, че заставаш на моя страна всеки път, дори да не съм права. А аз в повечето случаи май не съм. Най-вече, когато понякога си изпускам нервите и мрънкам. Когато тръшкам врати и ти крещя. Когато не ти се усмихвам и се усамотявам. Благодаря ти.

 Прости ми за  моментите, в които съм те разочаровала, за моментите, в които че съм те карала да се чувстваш зле и  съм те наранявала.  Толкова много съжалявам за много неща... наистина. Благодаря ти, че въпреки всичко никога  не си се отказвала от мен и все още ме обичаш! И знам, че винаги ще е така.

Дори когато търся любовта на места и в хора, в които я няма, отново ще се връщам на рамото ти. Дори  когато ме отблъскват и прецакват, знаеш, че няма къде другаде да ида, освен при теб. Ти си моето здраво и тихо пристанище.

Но сега трябва да се примириш с моите настроения, неврозни изстъпления и тийнейджърски кризи. Защото си моят супергерой. Супергерой с бръчки и бели коси, за които аз съм виновница. И които толкова обичам.  

Ще продължавам да градя себе си заради мен, заради  теб, заради баща ми и сестра ми. Ще продължавам да давам всичко от себе си, за да си горда от мен. И когато най-накрая съм завършена като характер и много по-хармонична отсега, когато се намеря, ще застана пред теб и ще кажа: "Мамо, аз вече пораснах!"

Но дотогава, просто ме прегръщай много силно! Всеки ден.